За зарибяването
ТОВА, ЧЕ НЕ МЕ РАЗБИРАШ - НЕ ЗНАЧИ, ЧЕ НЕ СЪМ ПРАВ!
Автор: Пламен ПетровВраговете на успеха, Ново ное 24, 2010
www.blogatstvo.com
Поводът пак е банален. Но със сигурност не е случаен.
А още по-сигурно е, че не ми се случва за първи път. И едва ли ще е за последен…
Поканих приятел на едно събитие. Защото знам -- за себе си -- че събитието си заслужава (и времето, и парите).
Знам още, че въпросното събитие би могло да бъде много полезно за приятеля ми. Не го знам със 100%-на сигурност, но с 1000%-на мога да потвърдя, че ако след време той ми каже нещо от рода на: “Ама защо не ми каза, че се занимаваш с това? Супер е и бих искал и аз да бъда част от него -- а ти да го криеш от мен толкова време!” -- тогава бих се чувствал доста кофти. Но няма как да мога върна времето назад…
Приятелят ми обаче каза следното: “Пак ли ме зарибяваш с твоите МЛМ-и?!”.
Сигурно не е искал да ме нарани или обиди. Може даже да е предполагал, че ще оценя шегата…
Вероятно е и да ми е казал това, което повечето от хората, които поканих на същото събитие, са си помислили -- но не са посмели да ми го кажат в очите. (Нали затова са приятелите?!)
Аз ценя откровеността…
Колкото до “зарибяването”, и то -- както всичко друго в живота -- си има и тъмна, но и светла страна.
Знам, че МЛМ е мръсна дума. Не само у нас. Благодарение на стотиците хиляди (всъщност -- милиони), които са толкова необразовани, недобросъвестни -- или и двете -- че с непрофесионалните си действия и поведение създават изключително лошо име на цяла една индустрия. Индустрия, която никак не бива да бъде подценявана (но това вече си е съвсем отделна тема).
За да не изпадам в “религиозна пропаганда”, ще кажа само, че е същото като при брака.
Сам по себе си, бракът не е нещо лошо, вредно, остаряло и т.н. Но неумението -- или нежеланието -- на хората да общуват правилно помежду си му е създало много лоша репутация. Предимно в средите на неженените и разведените…
Същото е и с МЛМ. Най-много го плюят и ненавиждат тези, които или си нямат на идея за какво иде реч (т.е. не го познават отблизо) -- или пък вече са се “опарили”. С някои фалшив МЛМ или фалшив МЛМ гуру…
Само че, ако вашата жена се е оказала кучка -- не всички жени са такива! А ако мъжът ви е прасе -- не е задължително всеки представител на неговия пол да притежава абсолютно същите недостатъци… или бъркам?!
Та за “зарибяването”…
Ако в главата ви има само помия -- каквито и “рибки” да пуснем там няма да изкарат дълго! Факт…
Затова първо трябва да ви се избистри “водицата”. (Да -- и с промиване на мозъци се занимавам! От вас мозъка -- от мен промивката!) И чак тогава да преминем към етапа на зарибяването…
Аз преглътнах риторичния въпрос на приятеля ми. Защото знам защо го правя. Зарибяването…
Знам и че ако беше лесно -- нямаше наградата да е толкова ценна.
И колкото и да не ви се вярва -- наградата не е материална! (Материалното също го има, но то е помежду другото… не ми е нито стремежа, нито мотивацията).
Наградата е когато “реката” на живота ни стане поне малко по-бистра -- и доста по-пълна със живот -- да мога да си кажа, че съм успял да пусна в нея поне 2-3 рибки… че съм бил част от зарибяването за нов, много по-смислен живот…
Защото -- колкото и на някои да им прозвучи като поредното клише -- аз продължавам да вярвам, че единствения начин да постигнеш мечтите си е да помогнеш на повече хора да постигнат своите мечти (Зиг Зиглър).
Разбира се, аз също имам избор. Да престана да се занимавам с “глупости”, да “сляза най-после на земята”, да ходя на тъпата работа, да търпя тъпотиите на тъпите шефове и да псувам -- не орисията си, а правителството, политиците, парламента, системата…
Благодаря, но това не е за мен!
Предпочитам зарибяването…
Въпреки че, ценя вашето мнение -- става дума за моя живот!
Логично, нали?!
ТОВА, ЧЕ НЕ МЕ РАЗБИРАШ - НЕ ЗНАЧИ, ЧЕ НЕ СЪМ ПРАВ!
Автор: Пламен ПетровВраговете на успеха, Ново ное 24, 2010
www.blogatstvo.com
Поводът пак е банален. Но със сигурност не е случаен.
А още по-сигурно е, че не ми се случва за първи път. И едва ли ще е за последен…
Поканих приятел на едно събитие. Защото знам -- за себе си -- че събитието си заслужава (и времето, и парите).
Знам още, че въпросното събитие би могло да бъде много полезно за приятеля ми. Не го знам със 100%-на сигурност, но с 1000%-на мога да потвърдя, че ако след време той ми каже нещо от рода на: “Ама защо не ми каза, че се занимаваш с това? Супер е и бих искал и аз да бъда част от него -- а ти да го криеш от мен толкова време!” -- тогава бих се чувствал доста кофти. Но няма как да мога върна времето назад…
Приятелят ми обаче каза следното: “Пак ли ме зарибяваш с твоите МЛМ-и?!”.
Сигурно не е искал да ме нарани или обиди. Може даже да е предполагал, че ще оценя шегата…
Вероятно е и да ми е казал това, което повечето от хората, които поканих на същото събитие, са си помислили -- но не са посмели да ми го кажат в очите. (Нали затова са приятелите?!)
Аз ценя откровеността…
Колкото до “зарибяването”, и то -- както всичко друго в живота -- си има и тъмна, но и светла страна.
Знам, че МЛМ е мръсна дума. Не само у нас. Благодарение на стотиците хиляди (всъщност -- милиони), които са толкова необразовани, недобросъвестни -- или и двете -- че с непрофесионалните си действия и поведение създават изключително лошо име на цяла една индустрия. Индустрия, която никак не бива да бъде подценявана (но това вече си е съвсем отделна тема).
За да не изпадам в “религиозна пропаганда”, ще кажа само, че е същото като при брака.
Сам по себе си, бракът не е нещо лошо, вредно, остаряло и т.н. Но неумението -- или нежеланието -- на хората да общуват правилно помежду си му е създало много лоша репутация. Предимно в средите на неженените и разведените…
Същото е и с МЛМ. Най-много го плюят и ненавиждат тези, които или си нямат на идея за какво иде реч (т.е. не го познават отблизо) -- или пък вече са се “опарили”. С някои фалшив МЛМ или фалшив МЛМ гуру…
Само че, ако вашата жена се е оказала кучка -- не всички жени са такива! А ако мъжът ви е прасе -- не е задължително всеки представител на неговия пол да притежава абсолютно същите недостатъци… или бъркам?!
Та за “зарибяването”…
Ако в главата ви има само помия -- каквито и “рибки” да пуснем там няма да изкарат дълго! Факт…
Затова първо трябва да ви се избистри “водицата”. (Да -- и с промиване на мозъци се занимавам! От вас мозъка -- от мен промивката!) И чак тогава да преминем към етапа на зарибяването…
Аз преглътнах риторичния въпрос на приятеля ми. Защото знам защо го правя. Зарибяването…
Знам и че ако беше лесно -- нямаше наградата да е толкова ценна.
И колкото и да не ви се вярва -- наградата не е материална! (Материалното също го има, но то е помежду другото… не ми е нито стремежа, нито мотивацията).
Наградата е когато “реката” на живота ни стане поне малко по-бистра -- и доста по-пълна със живот -- да мога да си кажа, че съм успял да пусна в нея поне 2-3 рибки… че съм бил част от зарибяването за нов, много по-смислен живот…
Защото -- колкото и на някои да им прозвучи като поредното клише -- аз продължавам да вярвам, че единствения начин да постигнеш мечтите си е да помогнеш на повече хора да постигнат своите мечти (Зиг Зиглър).
Разбира се, аз също имам избор. Да престана да се занимавам с “глупости”, да “сляза най-после на земята”, да ходя на тъпата работа, да търпя тъпотиите на тъпите шефове и да псувам -- не орисията си, а правителството, политиците, парламента, системата…
Благодаря, но това не е за мен!
Предпочитам зарибяването…
Въпреки че, ценя вашето мнение -- става дума за моя живот!
Логично, нали?!