Здравейте приятели,
Реших да споделя с вас една неочаквана случка от изминалата седмица...
Защо ли?
Понеже бе една неочаквана победа за мен.
Наградата е страхотна и аз благодаря от сърце на издателството и на журито, че ме избраха за един от победителите.
Не само 3-те страхотни книги - "Скрития дар. 101 притчи за истински ценното в живота" Джериес Авад; "Тайното знание" Рут Клайдсдейл и "Овладей силата на ТЕС" Патриша Карингтън....но и успеха над самата мен бе наградата ми .
Да изпратя, това което ми дойде на ум след като прочетох текста, бе победата ми над страховете - "да не изглеждам глупаво"; "дали правописа е ОК"; "дали ще го харесат"; "някой изобщо ще го чете ли ";; "не е ли твърде самонадеяно" и ред други..
За смелостта да го пусна искам да благодаря и на Пламен Петров от Блогатство.com, за това че всеки ден очаквам с нетърпение новата му шотуока и всеки път ме изненадва и ме кара да вярвам в свободата на словото и любимия ми израз, който често използвам като определение и за себе си " ПРОЕСИОНАЛЕН АМАТЬОР" ( Пламене извинявай за плагиатството, но е точното определение и за мен).
Освен това имах удоволствието да се запозная не само офлайн и със Стоян Табаков от podsaznanieto.com, от където и научих за този конкурс - игра и където намирам интересни неща, които да ме провокират.
Текста ме развълнува, кой ли не го е преживявал, надявам се да хареса и на вас (Браво, Стояне чакаме още такива страхотни текстове), а именно:
Kутията със смешките
Навън валеше. Мария стоеше до прозореца, вперила поглед в далечината. Погледът й блуждаеше безцелно. От очите й се стичаха сълзи. Болеше я! Много я болеше! От три месеца това чувство не я напускаше и свиваше сърцето й. Това бяха три месеца на тревога, ярост, тъга, желание за мъст, но и три месеца на копнеж за свобода и скъсване с досегашните окови.
Моментът бе дошъл! Тя се отдръпна, избърса сълзите си и с бавни стъпки се запъти към спалнята. Апартаментът беше празен. Чуваше се само ромоленето на дъждовните капки.
Там, в спалнята, стоеше тя – стара червена картонена кутия. Наричаше я „кутията със смешките”. Тази кутия пазеше спомени, завещани й от нейната баба. Пълна със стари снимки, няколко лични дневника, дузина любими весели книги и още няколко тетрадки, кутията бе нейна опора в трудните моменти и винаги я ободряваше.
Мария протегна ръка и забърника в нея. Извади една, после друга и накрая трета книга. Всичките ги бе чела по няколко пъти. Разказите в тях, изпълнени с комични истории, я бяха развеселявали не един път. Започна да разглежда снимките отново и отново, но погледът й привлече едно малко тефтерче, което стоеше скрито на дъното на кутията под всички тези снимки. Не бе му обръщала внимание досега. Взе тефтерчето и го разлисти. Зачете се. Това тефтерче наистина не бе като останалите книги в кутията. Бе изпълнено не с весели и забавни истории, а с ръчно изписани от баба й послания – послания за онези трудни моменти, в които тя нямаше да може да прегърне и успокои своята мила внучка. Ех, тази нейна баба – винаги мислеше за всичко.
Мария започна да чете. Всяко едно послание вътре бе изпълнено с много мъдрост и истинност. Тя прочете няколко страници и отправи поглед към огледалото пред себе си. В него тя вече виждаше друг човек. Усмихваше се.
После затвори тефтерчето и го прибра в кутията. Искаше да остави останалите послания за други трудни времена. Тези, които бе прочела, й бяха достатъчни. Днес бе открила нещо, което стопли сърцето й.
Нашият въпрос към вас е: Какво е пишело в тефтерчето на баба й? Какви са посланията, които е прочела Мария?
ЕТо и моят отговор, с който спечелих:
Здравейте приятели,
Страхотно предизвикателство поставяте.
Отговорите на въпросите са заложени в самия текст, но всеки интерпретира по собствен начин и за това аз започвам със символиката, която виждам в текста, тя ми дава материал за асоцииране на изразите през моите стереотипи, взаимоотношения, опит, емоции ... Твърде лесно би било да напиша готовите изречения, които ми идват на ум и за това ми се иска малко да провокирам и себе си и тези до които ще достигне това писмо.
.
„..валеше” - е индикация в литературата за новото начало, пречистване и нова надежда, че колкото и силна да е бурята слънцето изгрява накрая и винаги ще има утре
Ето и първото послание от тефтера :
Най-красивата дъга е след най-силния дъжд; цветовете са наситени и блестящи, спират дъха. Но често пропускаме да му обърнем внимание, защото ни е даденост и е част от пейзажа, забравяме да поспрем, да се полюбуваме и да благодарим за изумителната гледка.
„Мария.. – жена , нежност , крехка физика, но борбена натура
Второ послание: Мравката е едно от най-малките създания на земята, но не и пречи да повдига частици значително надвишаващи теглото и... и да ги занесе на метри под земята без да се отказва въпреки препятствията пред нея..винаги открива верния път, просто защото знае къде отива.
, сълзи”, - изблик на емоция, освобождаване на напрежение, реакция, прелом
трето послание: Не можеш да наливаш в чаша, която се е препълнила, трябва да се излее известна част преди да я напълниш отново.
” болка, мъст ..окови...” – усещане за съществуване, ограничения, егоизъм
Четвърто послание: Никой не може да ти втълпи за истина каквото и да било твърдение или поведение, без ти да сам да го повярваш и да го допуснеш.
„ снимки, тефтер, баба, послание” – семейство, цялост , съпричастност, група, спомени
Пето послание: Гъските летят винаги във формация под формата на буква V и това не е случайно –размахвайки крилете си всяка гъска създава възходяща струя въздух на птицата зад себе си, с което улеснява нейния полет. Така ятото изминава значително по-голямо разстояние, отколкото всяка птица по отделно.
„огледало” - отражение, реалност, себепознание
Шесто послание: Много художници разказват, че винаги едната страна на лицето е по-тъжна от другата, от теб зависи чий контур ще накараш да изпъкне.
Завършвам с идеята за Контраста!
А именно, контрастите на съставните части на природата и вариациите на човешките емоции, ни дават възможността за осъзнаване на случващото се. Допускаме желанието да продължим, да променим настройката си, защото и в доброто има лошо и в лошото има добро, зависи единствено от нас какво търсим и как възприемаме.
Посланията ни биват предадени, за да се подготвим поне малко за случките, за ситуациите, за възможностите по време на пътуването живот ..и в крайна сметка да предадем своята модификация нататък.....
Поздрави, Станислава
Дано с тази публикация да съм вдъхновила още някой, дори само един, който да превъзмогне страховете си или ограниченията, които сами си поставяме..
и поменете НЯМА НЕВЪЗМОЖНИ НЕЩА!!!
Благодаря за вниманието.
Поздрави, Станислава
Реших да споделя с вас една неочаквана случка от изминалата седмица...
Защо ли?
Понеже бе една неочаквана победа за мен.
Наградата е страхотна и аз благодаря от сърце на издателството и на журито, че ме избраха за един от победителите.
Не само 3-те страхотни книги - "Скрития дар. 101 притчи за истински ценното в живота" Джериес Авад; "Тайното знание" Рут Клайдсдейл и "Овладей силата на ТЕС" Патриша Карингтън....но и успеха над самата мен бе наградата ми .
Да изпратя, това което ми дойде на ум след като прочетох текста, бе победата ми над страховете - "да не изглеждам глупаво"; "дали правописа е ОК"; "дали ще го харесат"; "някой изобщо ще го чете ли ";; "не е ли твърде самонадеяно" и ред други..
За смелостта да го пусна искам да благодаря и на Пламен Петров от Блогатство.com, за това че всеки ден очаквам с нетърпение новата му шотуока и всеки път ме изненадва и ме кара да вярвам в свободата на словото и любимия ми израз, който често използвам като определение и за себе си " ПРОЕСИОНАЛЕН АМАТЬОР" ( Пламене извинявай за плагиатството, но е точното определение и за мен).
Освен това имах удоволствието да се запозная не само офлайн и със Стоян Табаков от podsaznanieto.com, от където и научих за този конкурс - игра и където намирам интересни неща, които да ме провокират.
Текста ме развълнува, кой ли не го е преживявал, надявам се да хареса и на вас (Браво, Стояне чакаме още такива страхотни текстове), а именно:
Kутията със смешките
Навън валеше. Мария стоеше до прозореца, вперила поглед в далечината. Погледът й блуждаеше безцелно. От очите й се стичаха сълзи. Болеше я! Много я болеше! От три месеца това чувство не я напускаше и свиваше сърцето й. Това бяха три месеца на тревога, ярост, тъга, желание за мъст, но и три месеца на копнеж за свобода и скъсване с досегашните окови.
Моментът бе дошъл! Тя се отдръпна, избърса сълзите си и с бавни стъпки се запъти към спалнята. Апартаментът беше празен. Чуваше се само ромоленето на дъждовните капки.
Там, в спалнята, стоеше тя – стара червена картонена кутия. Наричаше я „кутията със смешките”. Тази кутия пазеше спомени, завещани й от нейната баба. Пълна със стари снимки, няколко лични дневника, дузина любими весели книги и още няколко тетрадки, кутията бе нейна опора в трудните моменти и винаги я ободряваше.
Мария протегна ръка и забърника в нея. Извади една, после друга и накрая трета книга. Всичките ги бе чела по няколко пъти. Разказите в тях, изпълнени с комични истории, я бяха развеселявали не един път. Започна да разглежда снимките отново и отново, но погледът й привлече едно малко тефтерче, което стоеше скрито на дъното на кутията под всички тези снимки. Не бе му обръщала внимание досега. Взе тефтерчето и го разлисти. Зачете се. Това тефтерче наистина не бе като останалите книги в кутията. Бе изпълнено не с весели и забавни истории, а с ръчно изписани от баба й послания – послания за онези трудни моменти, в които тя нямаше да може да прегърне и успокои своята мила внучка. Ех, тази нейна баба – винаги мислеше за всичко.
Мария започна да чете. Всяко едно послание вътре бе изпълнено с много мъдрост и истинност. Тя прочете няколко страници и отправи поглед към огледалото пред себе си. В него тя вече виждаше друг човек. Усмихваше се.
После затвори тефтерчето и го прибра в кутията. Искаше да остави останалите послания за други трудни времена. Тези, които бе прочела, й бяха достатъчни. Днес бе открила нещо, което стопли сърцето й.
Нашият въпрос към вас е: Какво е пишело в тефтерчето на баба й? Какви са посланията, които е прочела Мария?
ЕТо и моят отговор, с който спечелих:
Здравейте приятели,
Страхотно предизвикателство поставяте.
Отговорите на въпросите са заложени в самия текст, но всеки интерпретира по собствен начин и за това аз започвам със символиката, която виждам в текста, тя ми дава материал за асоцииране на изразите през моите стереотипи, взаимоотношения, опит, емоции ... Твърде лесно би било да напиша готовите изречения, които ми идват на ум и за това ми се иска малко да провокирам и себе си и тези до които ще достигне това писмо.
.
„..валеше” - е индикация в литературата за новото начало, пречистване и нова надежда, че колкото и силна да е бурята слънцето изгрява накрая и винаги ще има утре
Ето и първото послание от тефтера :
Най-красивата дъга е след най-силния дъжд; цветовете са наситени и блестящи, спират дъха. Но често пропускаме да му обърнем внимание, защото ни е даденост и е част от пейзажа, забравяме да поспрем, да се полюбуваме и да благодарим за изумителната гледка.
„Мария.. – жена , нежност , крехка физика, но борбена натура
Второ послание: Мравката е едно от най-малките създания на земята, но не и пречи да повдига частици значително надвишаващи теглото и... и да ги занесе на метри под земята без да се отказва въпреки препятствията пред нея..винаги открива верния път, просто защото знае къде отива.
, сълзи”, - изблик на емоция, освобождаване на напрежение, реакция, прелом
трето послание: Не можеш да наливаш в чаша, която се е препълнила, трябва да се излее известна част преди да я напълниш отново.
” болка, мъст ..окови...” – усещане за съществуване, ограничения, егоизъм
Четвърто послание: Никой не може да ти втълпи за истина каквото и да било твърдение или поведение, без ти да сам да го повярваш и да го допуснеш.
„ снимки, тефтер, баба, послание” – семейство, цялост , съпричастност, група, спомени
Пето послание: Гъските летят винаги във формация под формата на буква V и това не е случайно –размахвайки крилете си всяка гъска създава възходяща струя въздух на птицата зад себе си, с което улеснява нейния полет. Така ятото изминава значително по-голямо разстояние, отколкото всяка птица по отделно.
„огледало” - отражение, реалност, себепознание
Шесто послание: Много художници разказват, че винаги едната страна на лицето е по-тъжна от другата, от теб зависи чий контур ще накараш да изпъкне.
Завършвам с идеята за Контраста!
А именно, контрастите на съставните части на природата и вариациите на човешките емоции, ни дават възможността за осъзнаване на случващото се. Допускаме желанието да продължим, да променим настройката си, защото и в доброто има лошо и в лошото има добро, зависи единствено от нас какво търсим и как възприемаме.
Посланията ни биват предадени, за да се подготвим поне малко за случките, за ситуациите, за възможностите по време на пътуването живот ..и в крайна сметка да предадем своята модификация нататък.....
Поздрави, Станислава
Дано с тази публикация да съм вдъхновила още някой, дори само един, който да превъзмогне страховете си или ограниченията, които сами си поставяме..
и поменете НЯМА НЕВЪЗМОЖНИ НЕЩА!!!
Благодаря за вниманието.
Поздрави, Станислава